ИНАТЯ̀ СЕ, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, несв.,
непрех. Разг. Проявявам инат; упорствам. – Ще си признаеш ли, или отново ще те свалим на земята? Казвай! Тази нощ оттук жив няма да излезеш, докато не си признаеш. Казвай! Да се разберем с добрата... Не се инати! К. Калчев, ЖП, 202. – Самичък разбираш, това не са важни причини. Значи ще дойдеш. – Не! Разберете, че няма... – Нарушаваш дисциплината – забеляза Стефан. – Не знам защо се инатиш. Цв. Ангелов, ЧД, 15. Един висок, плешив се е запънал за прозорчето и не мърда. – Вие ще ми дадете билет! – чуваме го да вика. – Няма да ви дам, щом не си носите паспорта! – инати се касиерката. Й. Попов, ТС, 26. Селяни от околните села идеха на пазар. Някъде се плесваха ръце и се започваше дълъг и опънат пазарлък. – Е, придай му още нещо де! Ама и ти ще отстъпиш! – Тъй му е ред. Какво се инатиш толкова? Ст. Чилингиров, ПЖ, 8–9.See more